Резюме

Европейските приоритети за периода 2019 – 2024 г. се фокусират върху засилването на дигиталната трансформация както на хората, така и на бизнеса. Трите основни стълба създадени в това отношение са насочени към: 1) гарантиране, че технологиите подкрепят Европейските общества, 2) осигуряване на справедлива и конкурентна дигитална икономика и 3) подкрепянето на отворено, демократично и устойчиво общество. Цялостната стратегия на подобен подход е да гарантира, че ЕС ще създаде глобален модел за дигиталната икономика, която защитава дигиталните стандарти и подкрепя дигитализирането на икономиките. Въпреки че търсенето на дигитални умения се засилва поради дигитализацията на всички сектори, предлагането намалява заради липсата на подходящо обучение и в резултат на ограничената употреба на технологиите за образователни цели. През 2019 г., 9 % от всички компании в ЕС, включително и 46 % от големите предприятия, са наели или са се опитали да наемат ИКТ специалист. В същото време делът на компаниите, които съобщават, че са изпитали затруднения в запълването на свободните работни места за ИКТ специалисти, се е увеличил между 2012 – 2019 г. с 2 процентни пункта за всички компании в Съюза и почти се е удвоило за големите предприятия ( от 17 % на 30 %).

Данните събрани в рамките на проекта DEEP, потвърждават, че повече от 40 % от компаниите взели участие в проучването пропускат някои елементи от дигиталните компетенции необходими в тяхната предприемаческа дейност. Най- търсените компетенции от компаниите, които обаче липсват сред хората са:

• Способност за защитаване на личните данни и поверителността (60% от Европейските компании)
• Способност за разрешаване технически проблеми (58% от Европейските компании)
• Способност за идентифициране нуждите и технологичните отговори (58% от Европейските компании)
• Способност за управление на дигитална идентичност и способност за разработване и преработка на дигитални данни и програмиране (54% от Европейските компании).

Проучването извършено в рамките на проекта DEEP разкрива, че идентифицираните от хората компетенциите, които им липсват, за да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда, са в съответствие с тези посочени от работодателите. Следните компетенции бяха изброени като напълно липсващи:

• Програмиране (60 % от хората)
• Способност сами да идентифицират пропуски в дигиталните компетенции (42 % от хората)
• Способност за идентифициране на нуждите и технологичните отговори (40 % от хората)
• Способност за разрешаване на технически проблеми (40 % от хората)

Докато значението на технологиите и ИКТ е дълбоко внедрено и признато на ниво ЕС, предприемаческите умения сами по себе си са били извън приоритетния обхват до последното десетилетие. Следователно на ниво ЕС не е налична цялостна оценка на предприемаческите умения. Анализът на държавите, обобщен по-долу, уверява, че недостигът на дигитални предприемачески умения съществува също и на национално ниво. В допълнение, това проучване имаше за цел да изследва националните стратегии и политики подкрепящи усилията на ЕС в трансформацията на дигиталните предприемачески умения и идентифицирането на национални бариери за допълнително разглеждане.

България. Според Индекса за дигитална икономика и общество (DESI) през 2019 г. България е била най-зле представящата се държава по отношение на цифрови умения. България е и сред най-изоставащите страни, когато става въпрос за Европейския индекс на цифровите предприемачески системи (EIDES). От друга страна, националните политики в България, за справяне с предизвикателствата свързани с уменията за дигитално предприемачество, са адекватни с няколко точно определени цели и стремящи се да привлекат участието на много заинтересовани страни - бизнеса, политиците и гражданската организация на национално и регионално ниво. Освен това страната е приложила различни политически инструменти като стратегии, планове за действие и концепции за успешното внедряване на иновативните компетенции. Елементите, които все още липсват и правят цялостната система неефикасна засягат липсата на иновативни образователни подходи, твърде малко сътрудничество между публичния и частния сектор, и нуждата да се подобри сътрудничеството между бизнеса и училищата.

Италия. Въпреки статуса си на държава от Г-7, Италия е на дъното по културен обхват на ИКТ (на ниво ЕС) и е една от най-изостаналите страни в света по отношение на дигитализацията. Въпреки инвестициите и усилията от страна на правителството, италианците са дигитално неквалифицирани и едни от, тези които изпитват най-големи затруднения при работа с дигитални технологии. Освен това Италия има една от най-слабо представящите се предприемачески среди сред всички западни държави и по някои признаци е сравнима с резултатите на икономиките на много страни от втория и третия свят. Най-големите заплахи пред дигиталното обновяване на италианските МСП са причинени от два аспекта, които се нуждаят от адекватно разглеждане: нисък интерес от страна на МСП да инвестират в ИКТ и недостатъчен обхват на микропредприятията. Културната привързаност към традиционните модели е толкова дълбоко вкоренена, че дигиталната трансформация на държавата може да изисква много по-продължителни и повече социални усилия от очакваното. Конкурентната устойчивост на италианската икономика и предприемаческа екосистема също зависи и от надежден, интелигентен и приобщаващ образователен и обучителен план съсредоточен върху дигиталното предприемачество, широко разпространено във всички формални/ неформални области на професионалното образование и обучение.

Полша. Полша е далеч зад всички Европейски държави по отношение на дигитални умения (според индекса DESI се нарежда на 25-то място от 28-те страни членки). Представянето на поляците над 18-годишна възраст във връзка с умения като грамотност (езикова и математическа) и разрешаване на проблеми също е сред едно от най-слабите в ЕС. Почти половината от възрастни хора в Полша не могат да използват компютри. Когато става въпрос за предприемачески умения, страната се класирана като една от държавите с най-слаба цифрова предприемаческа екосистема на ниво ЕС. Полша принадлежи към така наречената група на изоставащите държави, което означава, че страната не догонва останалите членки на Съюза. За съжаление дигитализацията и развитието на дигиталните умения са все още тясно разбрани от полските политици. Инвестициите в дигитални умения често се свеждат до развитието на инфраструктурата и осигуряване на необходимия хардуер и софтуер, вместо в развитието на умения и компетенции. Това важи също и за предприемачите, които все още не са склонни да използват по-лесен софтуер, за да улеснят циркулацията на документи или издаването на фактури. Наличието на адекватна професионална образователна и обучителна система е важно за насърчаването на дигиталното предприемачество в страната.

Португалия. От 2015 г. Португалия е държава със средни показатели според Индекса за дигитална икономика и общество (DESI). Най-голямото предизвикателство за страната беше да преодолее тежкия дефицит на дигитални умения сред своите граждани, особено сред по-възрастните и тези с ниско ниво на образование или доходи. По отношение на Европейския индекс на цифровите предприемачески системи (EIDES), Португалия е „догонваща“ държава. С други думи, въпреки че е под средното ниво за Съюза , нейното бързо развитие предполага страната да настигне Европейските лидери. Предприемачеството в Португалия се възприема като ключов фактор за развитието на португалската национална икономика – двигател за повишаване на заетостта, бизнес диверсификация и иновации. През последните 10 години Португалия установи няколко политически инструмента за насърчаване както на дигиталните, така и на предприемаческите умения. Независимо от това, в сферата на средното образование и професионалното обучение почти не се засяга предприемачеството и там има потенциал за развитието на методологии и програми за насърчаване на дигиталните и предприемаческите компетенции.

Испания. Испания се нарежда на 11-то място от 28-те членки на ЕС според Индекса за дигитална икономика и общество (DESI). Въпреки това, една пета от хората в Испания все още не са онлайн и близо половината от тях нямат основни дигитални умения. Освен това въпреки нарастващото търсене на дигитални умения на пазара на труда, предлагането на ИКТ специалисти все още е под средното ниво за Съюза. Испания има добри телекомуникационни и технологични инфраструктури, но има възможности за подобряване на процеса на дигитализация от страна на компаниите, които разполагат със средствата, но регистрират липса на обучен персонал и дигитална култура. Още през 2015 г. националните политики започнат да въвеждат промени по регулаторната рамка на образователната система, за да постигнат целите на „Европейската дигитална програма“. Също така много проекти и инициативи са реализирани на национално и регионално ниво, подкрепящи дигиталните и предприемаческите умения. Въпреки това значителното несъответствие между търсенето и предлагането на умения, ограничава капацитета на компаниите по отношение на въвеждането на иновации и възможността да се възползват от тях. Настоящата ситуация с дигиталните компетенции в Испания се разглежда не само като отговорност на и следствие от образователната система, но също и на компаниите, които трябва да адаптират своите бизнес модели и да въведат повишаване на квалификацията на своите служители.

В заключение, докато инструментът на ЕС води до създаването на приобщаваща и всеобхватна рамка за развитието на дигитални и предприемачески умения, някои държави-членки все още са на етапа на концептуализацията и прилагането на съответните политически инициативи. Анализът на страните разкри някои пречки при прилагането на политиката в подкрепа на стратегията на ЕС. На първо място, политическите отговори, свързани с дигиталното предприемачество, трябва да бъдат адресирани до няколко заинтересовани страни. Въпреки че има държави като Полша, където инфраструктурата все още се развива и вследствие на това се обръща по-малко внимание на развитието на уменията за дигитално предприемачество, в други страни, като Испания, се полагат повече усилия за модификацията на образователната система и повишаване на квалификациите. Независимо от това и в двете страни се наблюдава ясното нежелание от страна на компаниите да бъдат ангажирани с дигиталната трансформация. Следователно ангажирането на различни заинтересовани страни е ключов елемент за стабилното подобряване на ситуацията. Второ, инициативите трябва да се поемат на няколко нива - не само на национално, но и на регионално и местно ниво. Например в Италия, където бизнесът все още се възприема по много традиционен начин, социалната ангажираност и промяната на възприятието, започващи на местно ниво, може да са ключа към успешното прилагане на дигиталната трансформация. Не на последно място, всички анализирани страни се опитват да превъзмогнат дефицитите в образователните системи. Това включва главно необходимостта от прилагане на иновативни образователни подходи, нови методи на обучение, подобряване на връзката между бизнеса и училищата, включване на повече практически упражнения и опит от страна на образователните институции, както и повишаване на квалификациите на учителите по отношение на дигиталните и предприемаческите компетенции.

Изтеглете доклада, подготвен в рамките на ИП2